Re: Fwd: Re: Отново за протеста срещу софтуерните патенти
Bogomil Shopov <[email protected]>
| Newsgroups | gmane.org.fsa-bg.general |
|---|---|
| Message-ID | <[email protected]> |
Супер, и трябва да се подпише докога? Богомил Grigor Gatchev wrote: >Бях пускал вече чернови вариант. С минимални промени го предлагам за >окончателен. > >ДЕКЛАРАЦИЯ > >Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме: > >В близко време се очаква в Европейския парламент да бъде подложена на >дискусия директива, която на практика легализира патентите в областта на >софтуера. > >Като представители на държава, която в скоро време ще бъде приета в ЕС, ние >сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо на >интересите на ЕС и на европейския ИТ бизнес. И тъй като тези интереси са и >наши, ние сме обезпокоени от него. > >Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес. >Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си. >Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и >средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях. > >Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ >бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се >отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на >безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, в >работещите в тази сфера имат голямо влияние сред обществото, и е вероятно >недоволството сред тях да срещне широк отзвук. > >Твърди се, че без патенти фирмите нямат изгода да създават иновации, и >прогресът ще страда. Това е невярно. Фирмите създават иновации, за да са >конкуретноспособни, с или без патенти; патентите са начин навлизането на тези >иновации в практиката да се ограничи, и прогресът да бъде забавен. > >Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това >е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права, >който е узаконен и сега, и е създаден специално за тази цел. Патентите >създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни. > >Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е >по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно >откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера >толкова полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи >на самата идея на патентоването. > >Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и >идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в >ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми, >които да нямат като минимум конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат >рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него. > >До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха почти >монополен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се обърна - дялът им >както в общото производство на софтуер, така и във върховите му технологии, >намалява от година на година. Откакто Япония прие закон за софтуерно >патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ областта тамошният >софтуерен бизнес западна, до степен на практика вече да не съществува. >Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди приемането на >патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще се развият >различно. > >От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в ИТ >продукцията си. В Китай и Индия това може да се обясни с евтината работна >ръка, но този ръст засега го има и в ЕС, където това обяснение не е в сила. >Наскоро Индия категорично отхвърли приемането на софтуерни патенти, а в Китай >този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако директивата за патентите бъде >приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още по-изкушени да изнасят >производството си там. Към другите стимули ще се добави и този за липсата на >заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а той превишава като размер >разликата в заплатите. > >Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо >някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната >част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява >реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след >синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в >ЕС патенти ще бъдат на не-европейски фирми. Това поставя в дългосрочен план >дори най-големите европейски фирми в неизгодно положение, и ще навреди на >бизнеса им; със средните и малки фирми това ще стане веднага след приемането >на директивата. > >В момента ЕС има надежда да се измъкне от ИТ доминацията на не-европейски >фирми, и да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Приемането на >софтуерните патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС отново в >пряка зависимост, този път не само от САЩ, но и от амбициозни държави от >Третия свят. Отделно от това, ЕС би се оказал най-удобната територия за войни >между патентодържателите от САЩ и софтуерните производители от Китай и Индия. >Резултатът за воюващите страни може да бъде един или друг, но за територията >е опустошителен във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера >в съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС рискува >да се превърне в трети свят, подчинен технологично на Китай и Индия. > >Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да >изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса >си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство >започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за >бъдещите, така и за настоящите му членки. > >С уважение: > >(подписи) > > >------------------------------------------------------------------------ > >_______________________________________________ >Discussion mailing list >[email protected] >http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/discussion > >