Bye bye love, bye bye happiness (was: Захарно петл е)

Приятели!

Това е навярно последното писмо, което пиша по темата.  Обвининенията
във фламерия потушавам по този начин (цитат по спомен):

Q: Смятам, че нямаме нужда от други мнения.  Тези са ни достатъчни.
A: Така мислят и в Северна Корея ;-)

Това не е флейм.  Ако аз бях написал горното изречение и прочета
долното като отговор ще ме заболи, даже много.  Това обаче ще ми
помогне да разбера, че не съм прав.  Не е приятно, но е факт.
Способен съм на флейм, но не съм използвал такива похвати, което прави
и вас, и нас истински късметлии.

Коренът на дискусията, който бях така щастлив да открия в архива на моя
Usenet клиент и безсрамно споделям с вас:

http://mail.gnome.org/archives/foundation-list/2005-August/msg00041.html

Такива писма, както се забелязва, нямат отговор по простата причина,
че не съществуват аргументи, които да ги оборят.  Аз също не очаквах
последвал отговор за началото на този спор:

Мариян Маринов попита какво ще разпространяваме, като посочи няколко
алтернативи, а аз бях достатъчно нелюбезен да отбележа, че имаме
легалното право да разпространяваме популярните несвободни драйвери,
но нямаме моралното право да го правим.  Последваха аргументи на
Григор, на които Калоян отговори с четирите свободи и едно изречение.
Това възбуди дискусиите, които някои хора погрешно наричат "флейм".
Това е чиста заблуда -- това не е флейм, а лейм на публичен показ,
който всички в момента (най-накрая могат да) четат.

Защо не можем да правим тези "отстъпки"?
---------------------------------------- 
Защото правейки ги, погазваме принципите си и обезсмисляме
същестуването си.  Тук не става въпрос за лично решение, а за принципи
на една организация.  Вметвам, че има вероятност и аз да греша, защото
като канидатствах, прочетох секцията "Защо се сдружихме?", която явно
не е била прочетена от всички.  Защото можем да правим компромиси с
много неща, но не и с нещата, в които вярваме.  Нали се сещате, че
самата идея няма да бъде толкова убеждаваща, ако пощенските списъци на
monty-python.gnu.org се движат не от Exim, а от Domino, или RMS
обсъжда с Ебен Моглен GPLv3 по ICQ, щото това е на практика mainstream
протокола и всички го ползват?  Нашето сдружение трябваше да отстоява
тези ценности.

Защо не можем да бъдем сдружени?
________________________________
Защото има конфликт на идеи и/или интереси, на който както му харесва.
Ако някои хора се чувстват спокойни, че са си платили даден софтуер и
това ги оневинява, то ние не смятаме, че това решава етичните
проблеми, които ние държим да изтъкнем.  За нас легалната и
практичната възможност за използване на даден софтуер не е решение,
което можем да приемем, и това не е "компромис", който можем да
направим.  За нас единствено има смисъл, ако този софтуер е свободен.

Защо аз вече няма да ви досаждам? 
---------------------------------
Защото ме чакат хиляди писма, които не съм прочел.  Защото има нов
вълнуващ български софтуер, който евентуално ще гарантира свободата на
~150,000 незрящи българи и аз искам да го разнищя.  Искам да пробвам
да направя нещо, най-малкото, защото ми е интересно, пък и ослепявам
:-)  Има хиляди бъгове в моите преводи и в моята любима GNU
дистрибуция, които искам да оправя, и това е много по-важно, отколкото
да убеждавам неубедимите или да досаждам на недосегаемите.

Some-notes-to-the-guys/girls-that-still-don't-understand:
=--------------------------------------------------------
въпросът даже не е от идеологическо естестество.  Нека за миг
забравим, че ни таксуват като минотаври и представим проблема като
технически: Има дълги и изтощителни дискусии в пощенските списъци на
Debian -- аргументи, че трябва да се разкарат пакетите, които никой
няма да ползва под m68k, защото трябва да си истински мазохист, за да
ползваш openoffice.org или mozilla-browser под тази атхитектура.
Наскоро беше направена важна кръпка, която предотврати ICE на всички
m68k машини с gcc-4.0.  Това ще помогне на всички GNU дистрибуции и
подобни неща са единствената причина, която поддържа архитектурата
жива.  Аргументите на m68k-porters-team са същите: ако почнем да
чертаем границата кое става и си струва и кое не, то това означава
отпадане на архитектурата.  Аз като горд собственик на m68k машина
мога само да потвърдя, че и при самото логване изпитвам трудности --
на практика тази архитектура освен, че е мъртва, е и неизползваема.
Но тя е благо, от което всички черпят.

На мен не ми пука толкоз за m68k и мога да жертвам тез железца, но съм
огорчен, че се налага да убеждавам съмишленици.  Отказвам да захвърля
идеите, защото смятам, че това е дяволски важно за мен.  Това е и
фундаментално, и есктремно, няма съмнение.

Не отричам правото на всеки човек да чувства нещата по свой начин.
Това включва и момента, че чувсвтвото за свобода е субективно.
Разбира се, че това означава за един правото да живее достойно, а за
друг -- да се самоубие с чест.  Ние признаваме това право, ние не
насаждаме нашето право.

Разбира се, че съм не само екстремист, а и фундаменталист.  Считам за
важно и фундаментално да поставям тези екстремни въпроси на вниманието
на всички.  В продължение на около месец неколцина се опитвахме да
изтъкнем важността на тези проблеми (aka проповеди).  Единствения
начин, по който помагам на познат в беда, който ме моли да му оправя
зомбифицираната машина е изключително фундаменталистки -- пускам d-i,
или по-точно компонента partman, създаден от Антон Зиновиев, и той
решава всички проблеми по изключително екстремален начин.  Няма
прошка, наистина, истински 9/11 на дяловете!  Лошо, хардкор, както
казват, но аз не мога нищо да направя, без да е ожънал d-i преди мен.
Не принуждавам никого да използва свободен софтуер.  След това
обяснявам, защо не мога да напиша две думи в един файл, който да
конфигурира системата за несвободен соффтуер.  Не го/я соча с пръст,
когато си го направи сам(а).  Не заклеймявам никого в желанието му да
живее алтернативно -- получи се конфликт, който вече не съществува, тъй
като напуснах!

Естествено, и аз мога да се гръмна, само да не забравя преди това да
си revoke-на ключа ;-)

Всичко изписано по-горе и през предните седмици съвсем не означава, че
няма да посегна да ви стисна ръцете, като се видим -- точно обратното,
жадувам да се видим и освен, че ще посегна за ръката, ще се осмеля и
за бузата :-)

П.П. Тъкмо ще натискам C-c C-c -- гледам, дълги и досадни абзаци,
които кой с погнуса, кой с усмивка ще прочете, кой по диагонал, кой
пък направо ще хвърли в кошчето.  Много пъти съм се възмущавал на
дългите писма, затова прочетете връзката към писмото на RMS.  Вярно,
не е класически "oneliner" от неговите, но пак е класически.
Аз сега ви оставям и се гмурвам в dh_gnustep.

-- 
Явор Доганов